Jan 16, 2011, 5:33 PM

На крачка от тъмното...

  Poetry » Love
1.5K 0 58

    

 

 

 

               утихват делниците

               в топлата длан на времето

               потъващи в залези

               на крачка от тъмното…

 

               все още по светло

               сън за теб небето изпълва

               а здрачът неусетно

               светлината поглъща

 

               косите си лунни

               разстила за мене реката

               в бреговете си тъжни

               болката ми побрала

 

               свършва пътеката

               след тебе рисувана с бяло

               и светлее нощта

               в тъжно алабастрово

 

               на крачка от тъмното…

               в тишината от делници

               по реката пътувам

               към твоето утро… нататък...

 

 

        

        http://www.youtube.com/watch?v=86_wQ7o0sYE

 

            МУЗИКА > Enya - Athair ar nearmh

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...