На крилата на кръговрата или Мечтание за вечност
Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен -
мен ме довлякла придошлата есенна река.
Студена, мътна е била водата,
намръзнала съм се додето ме намерят,
затуй мечтая сигурно за вечно лято...
а други в меланхолията на есента,
хармония откриват за своята душа
в килима от шарени окапали листа...
А с толкова човеци на земята
угода как за всичките да има -
едни най-радват се на белоснежна зима!
Но повеят на пролетта погали ли гората,
и пред очите ти за нов живот възражда се земята -
понасяш се отново на кръговрата на крилата!
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всеки сезон е хубав! Разни хора - разни идеали! Пролетта е най-красива! Поздравления, хареса ми!
-
Благодаря ви, и аз ви поздравявам и пожелавам хубава вечер!
Генек, първият стих така ми дойде, и след него и останалите ги наредих като него
-
Есенно жизнени терцини.
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Елке! 🌺🌻 🌺
Въпреки, че красотата е по всяко време около нас, ако имаме очи за нея!