palenka (П Антонова)
505 18477
26 сент. 2019 г., 07:39

На крилата на кръговрата или Мечтание за вечност 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
487 6 6

Не съм избирала нито къде да се родя,

нито каква, дори и спомен нямам

кога и как дошла съм на света...

 

Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,

но появила съм се аз във късна есен -

мен ме довлякла придошлата есенна река.

 

Студена, мътна е била водата,

намръзнала съм се додето ме намерят,

затуй мечтая сигурно за вечно лято...

 

а други в меланхолията на есента,

хармония откриват за своята душа

в килима от шарени окапали листа...

 

А с толкова човеци на земята

угода как за всичките да има -

едни най-радват се на белоснежна зима!

 

Но повеят на пролетта погали ли гората,

и пред очите ти за нов живот възражда се земята -

понасяш се отново на кръговрата на крилата!

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато всичко се възражда и разцъфва, е най-красиво!
    Благодаря ти, Елке! 🌺🌻 🌺
    Въпреки, че красотата е по всяко време около нас, ако имаме очи за нея!
  • Всеки сезон е хубав! Разни хора - разни идеали! Пролетта е най-красива! Поздравления, хареса ми!
  • Благодаря ви, и аз ви поздравявам и пожелавам хубава вечер!

    Генек, първият стих така ми дойде, и след него и останалите ги наредих като него
  • Есенно жизнени терцини.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Харесах!
Предложения
: ??:??