Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам
с мислите към теб и все така
прекосяваме ливади китни,
мълком хванати ръка в ръка.
Как красиво, мило е да имаш,
тук, до рамото, любим човек!
И червени макове да кимат
пътят ни да е красив и лек. ...