vyatur13 (Елена)
209 1586
3.06.2014 г., 11:07 ч.

На крилете на любовта 

  Поезия » Любовна
1392 0 5

Колко ми се иска да играя,

да подскачам на въже дори!

Че животът даден ни е, зная,

пламъче в очи ни да гори.

 

Качвам се в колата си и литвам

с мислите към теб и все така

прекосяваме ливади китни,

мълком хванати ръка в ръка.

 

Как красиво, мило е да имаш,

тук, до рамото, любим човек!

И червени макове да кимат

пътят ни да е красив и лек.

 

Бели маргарити се поклащат –

гиздави моми в шпалир стоят.

Вечерта несетно спуща плаща

и попадаме във щурчов свят.

 

Този свят е сякаш нереален

като Божи дар и благодат,

като билките в треви – омаен,

като любовта в сърца – крилат!

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, чудесно е ! като любовта в сърца - крилат !
  • Много хубаво стихотворение, Елена!

    И особено си харесах това:

    "като Божи дар и благодат,
    като билките в треви – омаен
    като любовта в сърца – крилат!"
  • Много красиво стихотворение. Поздрави, Елена!
  • С Мисана. Поздрав!
  • Страхотна картина на щастието сред природата рисуваш, Елена! Оценявам я по достойнства, защото най-редовно ходя на места като описаните от теб:

    "И червени макове да кимат
    пътят ни да е красив и лек.
    Бели маргарити се поклащат –
    гиздави моми в шпалир стоят."

    Прелестно е - поздравления!: Мисана
Предложения
: ??:??