На крилете на любовта
Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам
с мислите към теб и все така
прекосяваме ливади китни,
мълком хванати ръка в ръка.
Как красиво, мило е да имаш,
тук, до рамото, любим човек!
И червени макове да кимат
пътят ни да е красив и лек.
Бели маргарити се поклащат –
гиздави моми в шпалир стоят.
Вечерта несетно спуща плаща
и попадаме във щурчов свят.
Този свят е сякаш нереален
като Божи дар и благодат,
като билките в треви – омаен,
като любовта в сърца – крилат!
© Елена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, чудесно е ! като любовта в сърца - крилат !
-
Много хубаво стихотворение, Елена!
И особено си харесах това:
"като Божи дар и благодат,
като билките в треви – омаен
като любовта в сърца – крилат!" -
Много красиво стихотворение. Поздрави, Елена!
-
С Мисана. Поздрав!
-
Страхотна картина на щастието сред природата рисуваш, Елена! Оценявам я по достойнства, защото най-редовно ходя на места като описаните от теб:
"И червени макове да кимат
пътят ни да е красив и лек.
Бели маргарити се поклащат –
гиздави моми в шпалир стоят."
Прелестно е - поздравления!: Мисана
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
