На крилете на любовта
Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам
с мислите към теб и все така
прекосяваме ливади китни,
мълком хванати ръка в ръка.
Как красиво, мило е да имаш,
тук, до рамото, любим човек!
И червени макове да кимат
пътят ни да е красив и лек.
Бели маргарити се поклащат –
гиздави моми в шпалир стоят.
Вечерта несетно спуща плаща
и попадаме във щурчов свят.
Този свят е сякаш нереален
като Божи дар и благодат,
като билките в треви – омаен,
като любовта в сърца – крилат!
© Елена All rights reserved.
