6.11.2015 г., 23:38

На кръжочниците по "Хигиена" в който и да е Медицински университет

585 0 0

О, Хигия!

Ти, която благославяш

труда велик на своите чеда

и невидима умело направляваш

борбата за околната и жизнена среда!

 

О, ти, чието обаяние

привлича скулптори, художници... здрави и болнùци!

Ти си като утринно сияние!

А пред олтара ти се молят люде - на тълпи и върволици!

 

О,ти, Венерина съпернице,

чиято обич сгрява сърцата

в двете полушария!

О,ти, Зорнице и Вечернице! -

Възторжен плам, отправен

към двата свята - Новия и Стария!

 

О, ти фонтан, избликващ

от недрата на Земята,

в пръските на който се преплитат

цветовете на дъгата!

 

О, ти, която като нимфа пòривна и дивна

по горските поляни се разхождаш,

не! - едва докосваш ги с нозе, летиш стремглаво,

а вред рояци пеперуди покрай теб кръжат,

от пгледа те скриват

и ти като сърна изчезваш нейде

в тайните дъбрави!

 

О, ти, божествена весталко на Свещения Олимп!

Кажи, нетлена, как да спрем шума на градовете,

прах`а, отровите, промишления дим

и апетита на жените и мъжете!

 

...........................................................................................................

 

На теб, о, Хигия,

чиято гръд е пълна

с любов към нас - обречените смъртни,

 

на теб, на Медицината предвестнице,

на теб, на Медицината предшественик,

на теб се кланят твоите наместници

и теб възславяйки, 

за теб изгарят те

на твоя жертвеник!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...