О, Хигия!
Ти, която благославяш
труда велик на своите чеда
и невидима умело направляваш
борбата за околната и жизнена среда!
О, ти, чието обаяние
привлича скулптори, художници... здрави и болнùци!
Ти си като утринно сияние!
А пред олтара ти се молят люде - на тълпи и върволици!
О,ти, Венерина съпернице,
чиято обич сгрява сърцата
в двете полушария!
О,ти, Зорнице и Вечернице! -
Възторжен плам, отправен
към двата свята - Новия и Стария!
О, ти фонтан, избликващ
от недрата на Земята,
в пръските на който се преплитат
цветовете на дъгата!
О, ти, която като нимфа пòривна и дивна
по горските поляни се разхождаш,
не! - едва докосваш ги с нозе, летиш стремглаво,
а вред рояци пеперуди покрай теб кръжат,
от пгледа те скриват
и ти като сърна изчезваш нейде
в тайните дъбрави!
О, ти, божествена весталко на Свещения Олимп!
Кажи, нетлена, как да спрем шума на градовете,
прах`а, отровите, промишления дим
и апетита на жените и мъжете!
...........................................................................................................
На теб, о, Хигия,
чиято гръд е пълна
с любов към нас - обречените смъртни,
на теб, на Медицината предвестнице,
на теб, на Медицината предшественик,
на теб се кланят твоите наместници
и теб възславяйки,
за теб изгарят те
на твоя жертвеник!...
© Стоян Минев Всички права запазени