На Кръстопът

Светофарът е запецнал на червено!

Чака своето зелено...

Ала свети си червено?

Всеки чака си момента,

за да мине през сигмента.

Да получи своето в живота.

А на улицата пуста,

светофара не те пуска!

Чак от страм червен е заблестял.

А улицата тиха,сякаш те зове...

Тръгвай, тръгвай, бе момче!

Че живота си върви,

без да молиш и да искаш ти.

Времето тече безпирно...

През пръстите изтича то!

И отново пак те връща,

там на пустото платно.

Светофара е запецнал на червено?

Времето забързано лети.

И отчаяно те моли,

да побързаш с него ти.

Не оставяй, продължавай, промени се!!!

И от лошите неща

ти отърви се...!