10 jul 2014, 21:26

На Кръстопът

  Poesía
539 0 0

Светофарът е запецнал на червено!

Чака своето зелено...

Ала свети си червено?

Всеки чака си момента,

за да мине през сигмента.

Да получи своето в живота.

А на улицата пуста,

светофара не те пуска!

Чак от страм червен е заблестял.

А улицата тиха,сякаш те зове...

Тръгвай, тръгвай, бе момче!

Че живота си върви,

без да молиш и да искаш ти.

Времето тече безпирно...

През пръстите изтича то!

И отново пак те връща,

там на пустото платно.

Светофара е запецнал на червено?

Времето забързано лети.

И отчаяно те моли,

да побързаш с него ти.

Не оставяй, продължавай, промени се!!!

И от лошите неща

ти отърви се...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....