На кръстопът
Ах, тази невъзможност!
Как я мразя!
А тебе страшно много те обичам.
Усмихвам се.
Да не покажа,
на северния полюс, че приличам.
Усещам този лед дотолкова,
че вече няма изгреви у мене.
Умирам и стопявам се от болката.
Залязвам от замръзване в студеното.
За теб разбира се, ще се завърна,
защото ще ми бъде адски пусто.
В съня си ще бленувам да прегръщам,
и ще ми липсваш, нецелуната по
устните.
Декември е. Гранична линия,
когато две години се пресичат,
а аз стоя на кръстопът,
и зима е.
Безкрайна.
И толкова, по две ще те обичам!...
Danny Diester
02.12.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
