diesto (Данаил Антонов)
979 525
5 дек. 2017 г., 12:39

На кръстопът 

  Поэзия » Любовная
532 5 3

Ах, тази невъзможност!
Как я мразя!
А тебе страшно много те обичам.
Усмихвам се. 
Да не покажа,
на северния полюс, че приличам.
Усещам този лед дотолкова,
че вече няма изгреви у мене.
Умирам и стопявам се от болката.
Залязвам от замръзване в студеното.
За теб разбира се, ще се завърна,
защото ще ми бъде адски пусто.
В съня си ще бленувам да прегръщам, 
и ще ми липсваш, нецелуната по 
устните.
Декември е. Гранична линия,
когато две години се пресичат, 
а аз стоя на кръстопът,
и зима е. 
Безкрайна. 
И толкова, по две ще те обичам!...

 

Danny Diester
02.12.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??