На късмет
Една паричка мина калдъръма
и спря току до моята врата.
Дали луната в утрото се спъна,
или небето ми дари звезда?...
Говорят, че било добра поличба
(паричка ли е, значи е късмет )…
И в този ден, навярно, ще обичам,
подгонила мечтите си напред.
И ще жадувам птиците в небето,
а долетят ли, ще им дам дъга.
И пак отляво, лудо, във сърцето
навярно ще пулсира любовта…
Една паричка златно се усмихна
и нежно в мойте шепи заблестя…
За да ми каже, че отново имам
причина своя път да продължа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
