На късмет
Една паричка мина калдъръма
и спря току до моята врата.
Дали луната в утрото се спъна,
или небето ми дари звезда?...
Говорят, че било добра поличба
(паричка ли е, значи е късмет )…
И в този ден, навярно, ще обичам,
подгонила мечтите си напред.
И ще жадувам птиците в небето,
а долетят ли, ще им дам дъга.
И пак отляво, лудо, във сърцето
навярно ще пулсира любовта…
Една паричка златно се усмихна
и нежно в мойте шепи заблестя…
За да ми каже, че отново имам
причина своя път да продължа.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
