6.02.2008 г., 15:57

На Левски

1.5K 0 2
Левски е апостолът на свободата,
с гордост носим неговия лик
и възпяваме делата на дякона велик!

Той хвърли расото пред Бога,
за да брани български народ
и запали в хората искрата
за борба с Османовия род.

Не жали майка, ни любов,
нито пък и себе си пожали,
а хвърли се безмилостно кат роб
в горяща клада и се подпали.

Погуби своята съдба,
реши, отдаде се и толкоз,
показа ни душевна красота,
уви, обесиха го грозно!

Ний чудим се, това ли е живот -
да бъдеш сам и гонен винаги до края,
но питаме ли се дали такъв живот не чакаше
и нас в безкрая?!

Ако не бе родината ни мила,
създала Левски, тъй велик,
ние още щяхме да се борим
с тиранин многолик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Пулев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво Левски е велик българин и е хубаво то време на време да си го припомняме!стихът се е получил много добре!
  • Хубав стих,Коста!Прекрасно е,че има все още млади хора с патриотични чувства,хора прекланящи се пред подвига на българските герои!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...