6.02.2008 г., 15:57 ч.

На Левски 

  Поезия » Философска
1000 0 2
Левски е апостолът на свободата,
с гордост носим неговия лик
и възпяваме делата на дякона велик!

Той хвърли расото пред Бога,
за да брани български народ
и запали в хората искрата
за борба с Османовия род.

Не жали майка, ни любов,
нито пък и себе си пожали,
а хвърли се безмилостно кат роб
в горяща клада и се подпали.

Погуби своята съдба,
реши, отдаде се и толкоз,
показа ни душевна красота,
уви, обесиха го грозно!

Ний чудим се, това ли е живот -
да бъдеш сам и гонен винаги до края,
но питаме ли се дали такъв живот не чакаше
и нас в безкрая?!

Ако не бе родината ни мила,
създала Левски, тъй велик,
ние още щяхме да се борим
с тиранин многолик!

© Костадин Пулев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво Левски е велик българин и е хубаво то време на време да си го припомняме!стихът се е получил много добре!
  • Хубав стих,Коста!Прекрасно е,че има все още млади хора с патриотични чувства,хора прекланящи се пред подвига на българските герои!
Предложения
: ??:??