Деница (Деница Ангелова) 18 февруари 2018 г., 23:33

На Левски 

151 5 5

На 18-ти февруари, 1873-та година Васил Левски очаква изпълнението на присъдата си в центъра на днешна София. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на града – отец Тодор Митов.

 Според Михаил Буботинов – български просветен деец и общественик, основател на Народната библиотека, Левски стоял бодър и в присъствие на духа и казал: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която…дано!”

 

На Левски

 

Сам отряза косите монашески.

Сам избра своя път-орисия.

Време няма за размисъл, чакане!

Краят иде на тази робия!

 

Ти забрави за себе си, дяконе!

Ти живя за народа си само!

Свобода, колко дълго си плакала,

обглавена на Лъвското рамо!

 

За надеждата няма бесило!

Не загива, което е вечно!

И смъртта се оказва безсилна

пред това, дето люби човекът!

 

За България – чиста и свята!

По-възвишена цел, Боже, има ли!

Още думите жегват сърцата:

„Аз съм пръв! Но след мене са хиляди!”

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.