На лятото по нежните пътеки
Примàмливо полюшват се тревите.
Копринен шал развързва тишината.
Във шепите ни тихо спят звездите,
пулсираща ни вика тъмнината.
На лятото по нежните пътеки
с теб тичаме като деца щастливи.
Мечтите ни са две хвърчила леки,
синеят се над закъснели ниви.
И житен клас усмихнат се покланя,
лицата ни докосва с пръсти леки.
Защо не можем вечно да останем
на лятото по нежните пътеки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
