На лятото по нежните пътеки

Aug 27, 2011, 9:56 AM

Poetry » Love

514 0 5

Примàмливо полюшват се тревите.

Копринен шал развързва тишината.

Във шепите ни тихо спят звездите,

пулсираща ни вика тъмнината.

На лятото по нежните пътеки

с теб тичаме като деца щастливи.

Мечтите ни са две хвърчила леки,

синеят се над закъснели ниви.

И житен клас усмихнат се покланя,

лицата ни докосва с пръсти леки.

Защо не можем вечно да останем

на лятото по нежните пътеки...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ekstasis (Михаил Цветански)

2011-08-28T21:39:04+03:00

Хубаво и романтично
Поздрави, Нина!
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

2011-08-27T20:42:22+03:00

Лятна образност и свежест...
Грабна ме!
Katriona (Кети Рашева)

2011-08-27T15:05:37+03:00

Ей, че приятна изненада! На тоя задушен ден му трябваше точно такъв нежен стих, за прохлада!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-08-27T12:32:26+03:00

Ех,защо няма по висока оценка от 6-ца...
Много ми хареса,много!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-08-27T10:03:03+03:00

"Защо не можем вечно да останем
на лятото по нежните пътеки..."
Защо ли?!
Много хубаво пишеш, Нина Чилиянска!