На любовта
760
0
2
Когато пролетта си тръгне,
в мен се ражда есента.
И като някаква ужасна зима
застила всичко в мене тя.
Угасва моята надежда мила
и тъпча я с крака в калта,
дори да зная, че съм жива -
умира моята душа.
И като вещица безмълвно "тя" ме гледа.
Затварям си очите в този миг
и виждам как с ръце ме взема
и иска да ме усмърти!
Отново ги отварям и я виждам -
в ръката си държи ръка
на скитницата грешна тя помага,
а мен ме води в пропастта.
Писък странен от мен излиза:
"Върви си" - плаче ми сърцето в мрак,
не искам болка, студ и зима,
не искам тебе пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
Целувки от мен Мони.
