inkognito-fr (Моника Ангелова)
7 3
28.03.2010 г., 14:53 ч.

На любовта 

  Поезия » Любовна
596 0 2

Когато пролетта си тръгне,

в мен се ражда есента.

И като някаква ужасна зима

застила всичко в мене тя.

 

Угасва моята надежда мила

и тъпча я с крака в калта,

дори да зная, че съм жива -

умира моята душа.

 

И като вещица безмълвно "тя" ме гледа.

Затварям си очите в този миг

и виждам как с ръце ме взема

и иска да ме усмърти!

 

Отново ги отварям и я виждам -

в ръката си държи ръка

на скитницата грешна тя помага,

а мен ме води в пропастта.

 

Писък странен от мен излиза:

"Върви си" - плаче ми сърцето в мрак,

не искам болка, студ и зима,

не искам тебе пак!

 

© Моника Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много за хубавите думи!В живота съм щастлива,а това са моите лирически герои.Незнам защо,но моите произведения са със нискосъдаржателност на оптимистична развръзка.Много пъти хващам химикала и започвам да пиша-нещо цветно,розово,изпъстрено,но финалът както казва,майка ми си е точно в мои стил!
  • "Върви си" - плаче ми сърцето в мрак,

    не искам болка, студ и зима,

    не искам тебе пак!..'' Много хубаво казано,но хейй идва пролет .. накарай сърцето ти да се усмихне.. всеки край е едно ново начало. Целувки от мен Мони.
Предложения
: ??:??