На любовта
Когато пролетта си тръгне,
в мен се ражда есента.
И като някаква ужасна зима
застила всичко в мене тя.
Угасва моята надежда мила
и тъпча я с крака в калта,
дори да зная, че съм жива -
умира моята душа.
И като вещица безмълвно "тя" ме гледа.
Затварям си очите в този миг
и виждам как с ръце ме взема
и иска да ме усмърти!
Отново ги отварям и я виждам -
в ръката си държи ръка
на скитницата грешна тя помага,
а мен ме води в пропастта.
Писък странен от мен излиза:
"Върви си" - плаче ми сърцето в мрак,
не искам болка, студ и зима,
не искам тебе пак!
© Моника Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря много за хубавите думи!В живота съм щастлива,а това са моите лирически герои.Незнам защо,но моите произведения са със нискосъдаржателност на оптимистична развръзка.Много пъти хващам химикала и започвам да пиша-нещо цветно,розово,изпъстрено,но финалът както казва,майка ми си е точно в мои стил!
-
"Върви си" - плаче ми сърцето в мрак,
не искам болка, студ и зима,
не искам тебе пак!..'' Много хубаво казано,но хейй идва пролет .. накарай сърцето ти да се усмихне.. всеки край е едно ново начало.
Целувки от мен Мони.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
