Ела, подай ми ръката си,
нека те отведа в храма на любовта!
Ела с мен дори за секундни остатъци,
нека се понесем във вечността...
Като насън в безтегловност да изпаднем,
да ни заплени вкуса на сладостта,
като две птици тленността да избегнем,
да отключим врати към безкрайността...
Ела, подай ми ръката си,
с усмивка предизвикай буря в мен!
Остави в паметта ми безбройни остатъци,
изрисувай лежерния ми сив ден! ...