Ела, подай ми ръката си,
нека те отведа в храма на любовта!
Ела с мен дори за секундни остатъци,
нека се понесем във вечността...

Като насън в безтегловност да изпаднем,
да ни заплени вкуса на сладостта,
като две птици тленността да избегнем,
да отключим врати към безкрайността...

Ела, подай ми ръката си,
с усмивка предизвикай буря в мен!
Остави в паметта ми безбройни остатъци,
изрисувай лежерния ми сив ден!

Хайде, доближи сърцето си до моето,
искам да усетя как всяка вена се вълнува!...
Аз ще следвам ритъма на твоето,
ти ще нашепваш думи, които всеки бленува.

О, сърцето си на три ще разделя!
Първата част в родна земя ще зарина,
втората - в бащина свидна градина,
а третата за теб ще определя!

И ти си тук, подаваш ръката си,
а в мен буря беснее във вихъра си...
Летяхме двама за секундни остатъци,
кажи, оставих ли в теб отпечатъци?