Nov 8, 2008, 12:23 AM

На М.

  Poetry » Love
960 0 1
Ела, подай ми ръката си,
нека те отведа в храма на любовта!
Ела с мен дори за секундни остатъци,
нека се понесем във вечността...

Като насън в безтегловност да изпаднем,
да ни заплени вкуса на сладостта,
като две птици тленността да избегнем,
да отключим врати към безкрайността...

Ела, подай ми ръката си,
с усмивка предизвикай буря в мен!
Остави в паметта ми безбройни остатъци,
изрисувай лежерния ми сив ден!

Хайде, доближи сърцето си до моето,
искам да усетя как всяка вена се вълнува!...
Аз ще следвам ритъма на твоето,
ти ще нашепваш думи, които всеки бленува.

О, сърцето си на три ще разделя!
Първата част в родна земя ще зарина,
втората - в бащина свидна градина,
а третата за теб ще определя!

И ти си тук, подаваш ръката си,
а в мен буря беснее във вихъра си...
Летяхме двама за секундни остатъци,
кажи, оставих ли в теб отпечатъци?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

  • незнам какво мога да кажа
    просто нямам думи Браво !

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...