На М.
Странно, пак за нея мисля,
за жената с нежните ръце.
И силно само как копнея
с усмивка да стопли моето сърце.
Нежни думи тихо да реди,
да съм желан, да се чувствам друг.
"Обичам те" сладко да шепти,
сгушила се като бебе в моя скут.
С целувка страстна да ме дари
и всичко в мен да преобърне.
Тоз вълшебен миг да ми подари,
щастието мое да ми върне.
Съзнанието ми обсебила е тя,
няма място там за друго.
Принадлежа аз на таз жена,
моето красиво неземно чудо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Атанасов Всички права запазени
