На М.
Странно, пак за нея мисля,
за жената с нежните ръце.
И силно само как копнея
с усмивка да стопли моето сърце.
Нежни думи тихо да реди,
да съм желан, да се чувствам друг.
"Обичам те" сладко да шепти,
сгушила се като бебе в моя скут.
С целувка страстна да ме дари
и всичко в мен да преобърне.
Тоз вълшебен миг да ми подари,
щастието мое да ми върне.
Съзнанието ми обсебила е тя,
няма място там за друго.
Принадлежа аз на таз жена,
моето красиво неземно чудо.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
