Как да прежаля лицето ти мило и благо,
с червен трендафил на бяла забрадка.
Мъчния бод на елечето топло – с илици
в нощите морни нашарила с цветни шевици.
И таз тиха невинност, дето след тебе си сяла.
С черната плитка раздираща ризата бяла.
В малката къща, спуснала тежки капаци
Скришом скътала още по-тежки калпаци.
Не мога, майко!
Догде в моите гърди сърце е живо,
догде душа имам, докато дишам
догде моите ръце могат теб да прегръщат, ...