Как да прежаля лицето ти мило и благо,
с червен трендафил на бяла забрадка.
Мъчния бод на елечето топло – с илици
в нощите морни нашарила с цветни шевици.
И таз тиха невинност, дето след тебе си сяла.
С черната плитка раздираща ризата бяла.
В малката къща, спуснала тежки капаци
Скришом скътала още по-тежки калпаци.
Не мога, майко!
Догде в моите гърди сърце е живо,
догде душа имам, докато дишам
догде моите ръце могат теб да прегръщат, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up