На майка ми

Щом доловя разочарованието в очите ти,

веднага разбирам
и място трудно си намирам.
Опитвам се да бъда ,
когато не мога в огледалото дори да погледна

и често към себе си опитвам да посегна.

Често долавям нотка на тъга,
прикрита умело с поглед безразличен,

който по-скоро някои определят за объркан,

а аз си стоя и те гледам като умопобъркан.
В този момент опитвам да
не си помисля , че си
изгубена в дълбочината на мислите си,

които често намират редът в безпорядъка.
Винаги носиш със себе си от онази емпатия, която непосилно се бори с моята безтегловна апатия.
Понякога ако не и често,
ме караш да си мисля,
че сме едно,

небрежно объркано и нарисувано в различно пплатно

Често прочитам ти  на глас това , което едва помислям си,
когато падне черна сянка над главата ми

и от задуха не мога дъх да си поема ,

а ти едва едва,едвав вместо мене го издишаш

тъй перфектно и дори умело.
За моментите , когато искам да се предам и да повярвам  , че повече никога нищо на никого няма да дам,
да приема , че ако няма мен ,

означава че няма да има проблем.
Появяваш се тогава и притискаш, и силно,силно ме натискаш и ми казваш безкрайното не е безкрайно , а е просто нещо непосилно трайно.
Знаеш , не е състояние , знаеш
не е просто момент , предизвикан от един минимално малък процент от онова познато за всички нещастие,

което ти въпреки всичко често лъжливо определяш като щастие.
Губя се в дълбочината на ума ти и не намирам дъно , само го докосвам и трудно и небрежно на тебе го посочвам с треперещ пръст.
А ти го хващаш и посочваш пътя,
който винаги за мен е бил крива линия ,

която ти виждаш като безкрайна права .
Понякога се чудя , и рядко осъзнавам
колко непосилно би било , може би дори насилническо, да продължа , когато теб те няма , а аз все още дишам от  задушливия си въздух , напоен с моя собствен страх.
А ти ми шепнеш с думи най-спокойни ,

и дните летят , а страхът расте , превръща се в  фобия ужасна,

а аз виждам своето смразено тяло и треперя сякаш не съм едно цяло.
Разчленен на парчета,ума ми не побира

 и отговор не намира
как винаги си виждала толкова надалече
дори ако има просто едно малко човече.
Знам , че  от всичко някога ще се откажа, но за теб ще опитам  всичко да разкажа.