На мама
Защо когато паднеш,
толкова боли?
И защо светът се тъй стовари
именно на твоите плещи?
С какво, кажи ми, съгреши,
та слана душата ти попари?
Защо теб Бог наказва
за чуждите дела?
И защо Той мен помазва
с неизречените ти слова?
Аз виждам твойта мъка
в уморените от плач очи.
Мамичко, без теб загивам,
знам, че те боли...
Но се бори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени