На Мама
Светът без тебе е сълза голяма,
дъждът е ангелско крило
и откак те няма, Мамо,
се питам всеки ден - ЗАЩО?
Поисках още да те имам,
да си поплача с тебе още миг,
но, Мамо, нямам тази сила,
не ще те върна с моя вик.
Светът без тебе е горчилка само,
изпивам я със ранното кафе.
И моля се за тебе, Мамо,
дано сега си по-добре.
Поисках още да те имам,
да те зарадвам с детския ми смях.
Но, мамо, знам, че си отиде.
И знам, че ангел си сега.
Светът без тебе е дъждовен
и сълза е капката роса...
И, Мамо, липсваш ми...
Кълна се в Бога.
Обичам те. Помни това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Асенова Всички права запазени
