На мама
Далече си и винаги, когато
за теб се сетя, чувствам празнота.
Без тебе всички са ми като непознати -
с тях не мога като с теб да споделя.
Ужасно липсваш ми, но онемявам,
всеки път по телефона щом говорим.
Пред теб да се оплача не посмявам -
минута само имаме да изговорим.
А така тежи ми, че те няма,
с усмивка майчина деня да озариш
и приютена в прегръдката ти да остана,
да се случи лошо да не позволиш.
Прости, че изпаднала съм в отчаяние,
съдбата най-безмилостно ни отреди:
да ни делят километри разстояние
и едвам да сдържам своите сълзи.
Ден и нощ се моля там да си добре,
но в думите ти аз усещам мрак.
Сега едно се пита моето сърце:
кога ли, мамо, ще те видя пак?
03.06.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
