Ninsi (Нина Найденова)
86 207
Jun 6, 2010, 12:50 PM

На мама 

  Poetry » Other
1030 0 9

Далече си и винаги, когато

за теб се сетя, чувствам празнота.

Без тебе всички са ми като непознати -

с тях не мога като с теб да споделя.

 

Ужасно липсваш ми, но онемявам,

всеки път по телефона щом говорим.

Пред теб да се оплача не посмявам -

минута само имаме да изговорим.

 

А така тежи ми, че те няма,

с усмивка майчина деня да озариш

и приютена в прегръдката ти да остана,

да се случи лошо да не позволиш.

 

Прости, че изпаднала съм в отчаяние,

съдбата най-безмилостно ни отреди:

да ни делят километри разстояние

и едвам да сдържам своите сълзи.

 

Ден и нощ се моля там да си добре,

но в думите ти аз усещам мрак.

Сега едно се пита моето сърце:

кога ли, мамо, ще те видя пак?

 

03.06.2010

© Нина Найденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??