На мама
На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник.
Спирай атаките! – виж върховете си –
всичките тъжни Голготи.
Вече се питам – разпетите петъци
имат ли смисъл. И колко.
С теб не играхме на „дай, бабо, огънче”.
Още студувам. Но стига!
Бели кахъри съм имала – повече
стават. А дните се свиват
все в оня спомен за дъхава ябълка,
или за първо кокиче.
Днес им се радват децата ми – някога
ти като тях ме обичаше.
Но остарях. Наследих и късмета ти –
нищо не ми се размина
и на челото ми свети ли, свети
скреж от безкрайната зима.
Който каквото воюва – достатъчно.
Скрий в тез очи острието!
Как ми се иска сега да заплача.
И да ми кажеш: Детето ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
