galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
16.11.2010 г., 16:30 ч.

На мама 

  Поезия
4248 5 62

На мама

 

Аз съм детето ти, мамо, детето ти.

Знам, че воюваш по навик.

Знам, че отдавна е пусто небето ти –

няма ни знаме, ни празник.

Спирай атаките! – виж върховете си –

всичките тъжни Голготи.

Вече се питам – разпетите петъци 

имат ли смисъл. И колко.

С теб не играхме на „дай, бабо, огънче”.

Още студувам. Но стига!

Бели кахъри съм имала – повече

стават. А дните се свиват

все в оня спомен за дъхава ябълка,

или за първо кокиче.

Днес им се радват децата ми – някога

ти като тях ме обичаше.

Но остарях. Наследих и късмета ти –

нищо не ми се размина

и на челото ми свети ли, свети

скреж от безкрайната зима.

Който каквото воюва – достатъчно.

Скрий в тез очи острието!

Как ми се иска сега да заплача.

И да ми кажеш: Детето ми...

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??