22.10.2013 г., 23:28

На мама

974 0 3

На мама

 Нарисувах те отдясно, до сърцето,
да ме топлиш и да ме закриляш вечно,
за да си с мен от здрач до светло,
дори като си нейде надалече.

Нарисувах те на мен, самата,
усмихната, със блясък във очите,
 да грееш в мен, в сърцето и в душата
 с красотите си и с добрината вечна.

Ти, Мамо, на света си ми едничка,
ти ме правиш силна и добра.
 За мен си всичко, всичко, всичко,
 всичко във живота и света.

Хубаво ми е да те наричам
с мили думи най-различни,
но най-хубаво ми е да те обичам
и да споделяш всички мои мисли.

Когато съм небрежна, знам, че ти е тежко.
В тревогите, във щастието, във всичко си до мен.
Строга си понякога, щом допусна грешка,
но най-милата ми гледка си Ти във всеки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...