22 окт. 2013 г., 23:28

На мама

975 0 3

На мама

 Нарисувах те отдясно, до сърцето,
да ме топлиш и да ме закриляш вечно,
за да си с мен от здрач до светло,
дори като си нейде надалече.

Нарисувах те на мен, самата,
усмихната, със блясък във очите,
 да грееш в мен, в сърцето и в душата
 с красотите си и с добрината вечна.

Ти, Мамо, на света си ми едничка,
ти ме правиш силна и добра.
 За мен си всичко, всичко, всичко,
 всичко във живота и света.

Хубаво ми е да те наричам
с мили думи най-различни,
но най-хубаво ми е да те обичам
и да споделяш всички мои мисли.

Когато съм небрежна, знам, че ти е тежко.
В тревогите, във щастието, във всичко си до мен.
Строга си понякога, щом допусна грешка,
но най-милата ми гледка си Ти във всеки ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...