2.11.2006 г., 11:02

На мама с любов!!!

1.6K 0 6
В главата гласове звучат.
И думи стари в мен болят.
И името ми някой ще напише.
Във мен болезнено и тихо, скришом.
Душата е изправена на страшен съд.
Сърцето ми не може да намери път.
Да те загубя - това не ще се случи никога.
Докато те има, аз ще търся изхода.
Защото ти направи ме такава,
затова със теб завинаги оставам.
Животът ми без тебе - черна бездна.
Секунди след като те няма, аз също ще изчезна.
Поднесе ми света в ръцете,
научи ме да чувствам, да усетя.
Отвори ми очите и сърцето.
Възпита в мен човека и детето.
Дари ме със любов и нежност. И разбиране.
Със тебе двете светове намираме...
И вдъхна в мене сила да се боря.
Научи ме да мисля, да разбирам, да говоря.
От болка щом изгарях, само ти до мене беше.
Прегръщаше ме и ме галеше, и нежни думи ми шептеше.
И всичко, което съм, на теб дължа.
Без тебе няма смисъл аз да продължа.
Една едничка си за мене само.
Животът мой си ТИ, помни го, МАМО!!!!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно стихотворениеНаистина е много чувственоПоздрав
  • Чудесно посвещение,мила!
  • Наистина нямам думи... Не мога да ви благодаря по НИКАКЪВ начин... Просто... Прегръщам всички ви!!!!!!!
  • Браво мила!!! Това е така хубаво, че сте заедно във всичко! Запазете това завинаги! Поздрави
  • Майката е всичко това!
    Но трябва да се научиш да продължиш...където и да е тя винаги ще бъде с теб в сърцето!
    Поздравления Петя!
    Добра и благодарна дъщеря е отгледала майка ти, да ти е жива и здрава!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...