15.08.2009 г., 20:29 ч.

На Мария 

  Поезия » Друга
1185 0 3

Отминали години

събуждаш в този ден;

без дума си замина,

до днес съм в твоя плен.

 

Защо да дишам трябва,

без твоя аромат;

сърцето в мен ограбва

сърца от този свят.

 

Със теб невинно млади

танцувахме през май;

душата с тебе страда

в сънувания рай.

 

Кого ли да обикна -

обиквах всеки свят;

без теб, когато свикна,

венци ще ни делят.

 

Във храма палят свещи -

очи на старостта

и молят се горещо

на Бог и любовта.

 

Мога ли, Мария,

жаждата да утоля,

сълза от теб да пия

и с тебе мене да спася.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??