На Мария
Отминали години
събуждаш в този ден;
без дума си замина,
до днес съм в твоя плен.
Защо да дишам трябва,
без твоя аромат;
сърцето в мен ограбва
сърца от този свят.
Със теб невинно млади
танцувахме през май;
душата с тебе страда
в сънувания рай.
Кого ли да обикна -
обиквах всеки свят;
без теб, когато свикна,
венци ще ни делят.
Във храма палят свещи -
очи на старостта
и молят се горещо
на Бог и любовта.
Мога ли, Мария,
жаждата да утоля,
сълза от теб да пия
и с тебе мене да спася.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Тошков Всички права запазени
