На мене Бог ми даде всичко
НА МЕНЕ БОГ МИ ДАДЕ ВСИЧКО
Във крайчеца на есента
едно момиче ме споходи –
и аз със зяпнали уста
видях красивото му боди,
над мен разстели тя коси
на Ниагари и Замбези –
и смело почна да гаси
пожари в моите поезии,
с парфюм от мирта и зокум,
напълни стаята с авлиги,
и аз изгубих ум и дум
над купчината вехти книги,
уж, старец примирен и тих,
а сякаш вълци в мен завиха –
едва довърших тоя стих
и следващите два-три стиха,
с бретончето му на черта
и погледа му на сърничка,
с това момиче на света
на мене Бог ми даде всичко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
