9.10.2018 г., 1:17  

НаМенеСи

1.2K 2 3

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно!
Умирам.
Умираш.
Някога, някъде...
Заспиваш.
Някъде, с някого.
Умирам без тебе!
Небето - разсипало светлините си, като перли в безкрая...
А Господ подмолно се хили и нарежда на Петър, че видиш ли - нямам място в Рая.
Аз съм намек за минало.
Излизам, поглеждам - слънчево, синьо, далечно...
Готово!
Усмихвам се - спасил съм душата ти...
А своята - обричам на Вечност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, точно поради липсата на правила и спазването само на собствените критерии за поезия.
    А идеята - изглежда витае във въздуха и всеки, който има сетива я улавя...
    Поздрави.
  • За пръв път ми хареса подобен тип стих!Въпреки,че няма класическия израз,в него има всичко-и ритъм и рими и съдържание....Браво,Филип!
  • "Излизам, поглеждам - слънчево, синьо, далечно..."
    Не съм срещала по-красива метафора за безнадеждна недостижимост.

    п.п. Когато пишеш свободно стихотворение не трябва да използваш римувани думи в края на стиховете си. Ти имаш такива на три места. Неангажиращо мнение. Знаеш, че харесвам как пишеш.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...