Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
9.10.2018 г., 1:17 ч.  

НаМенеСи 

  Поезия » Свободен стих
763 2 3

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно!
Умирам.
Умираш.
Някога, някъде...
Заспиваш.
Някъде, с някого.
Умирам без тебе!
Небето - разсипало светлините си, като перли в безкрая...
А Господ подмолно се хили и нарежда на Петър, че видиш ли - нямам място в Рая.
Аз съм намек за минало.
Излизам, поглеждам - слънчево, синьо, далечно...
Готово!
Усмихвам се - спасил съм душата ти...
А своята - обричам на Вечност!

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, точно поради липсата на правила и спазването само на собствените критерии за поезия.
    А идеята - изглежда витае във въздуха и всеки, който има сетива я улавя...
    Поздрави.
  • За пръв път ми хареса подобен тип стих!Въпреки,че няма класическия израз,в него има всичко-и ритъм и рими и съдържание....Браво,Филип!
  • "Излизам, поглеждам - слънчево, синьо, далечно..."
    Не съм срещала по-красива метафора за безнадеждна недостижимост.

    п.п. Когато пишеш свободно стихотворение не трябва да използваш римувани думи в края на стиховете си. Ти имаш такива на три места. Неангажиращо мнение. Знаеш, че харесвам как пишеш.
Предложения
: ??:??