22.08.2007 г., 9:24

На младостта

658 0 6
Важният си ти във твоя свят, знай!
На всички пречки ще се вижда край.
Всички мисли под твой строй и марш.
Хвърляй само загнила плесен и фалш!

Слънце грее твоята осанка,
чака, гледа да не бъдеш в сянка.
Радваш го със твоята победа
и знай, след теб щастие крета.

Влей знания много във своя ум.
По-късно ще дойдат накуп.
Свят няма да има за теб скрит.
Весел пътник ще си... всеки миг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Мариолче, днес за мен е щастлив ден,
    а с този твой стих ме зареди още повече!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви много!!!Как да не съм неуморима, мила Маги като
    се занимавам с производство на цветя и те няма начин да не ме
    зареждат!Същото пожелавам и на вас!!!
  • Ех, прекрасна Мариолче , твоят оптимизъм ме зарежда с много енергия. Неуморима си, пълна с идеи и възторг от живота, затова те обичам , момиче. Целувка.
  • Добрър съвет Миме!
    Поздрав и усмивка!
  • Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...