14.02.2008 г., 20:22

На моето вдъхновение

1.2K 0 0

                                          Загубих всичко, което не можех да имам,

                                                          отричах всичко, което можех да имам.

                                                            Очаквах среща с любим човек,

                                                        страх от чуства и мисли - безкрайно море.


                                                      И в целия този хаос, аз имах нужда от теб            

                                                   и цялата тази болка, трупана с години наред.

                                                  Ето, стоиш пред мен, телата ни тръпнат в нощта,

                                                    прегърни ме силно, за да почуствам любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...