14.02.2008 г., 20:22

На моето вдъхновение

1.2K 0 0

                                          Загубих всичко, което не можех да имам,

                                                          отричах всичко, което можех да имам.

                                                            Очаквах среща с любим човек,

                                                        страх от чуства и мисли - безкрайно море.


                                                      И в целия този хаос, аз имах нужда от теб            

                                                   и цялата тази болка, трупана с години наред.

                                                  Ето, стоиш пред мен, телата ни тръпнат в нощта,

                                                    прегърни ме силно, за да почуствам любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...