4.02.2008 г., 17:35

На моето вдъхновение!

612 0 1

 

Дали видение си ти

или пък мое вдъхновение,

или потаен нощен сън... желан

от моето самотно ежедневие.

Дали ще знаеш моите въжделения  

и смелите ми заключения...

че те обичам днес, но във вечността...

дали ще бъде все така....

дали, или... се питам аз,

в стремежа да проникна в бъдеще незнайно...

и покрай теб ще мина като сън без спомен, без мираж...

Или ще пламне огън от искрата моя...

във теб, във мен... изпепеляваща любов,

която ще ни топли чак до гроба...

Не знам, но иска ми се да е там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...