klodia (Светлана)
2

Feb 4, 2008, 5:35 PM

На моето вдъхновение!

Poetry » Love

614 0 1

Дали видение си ти

или пък мое вдъхновение,

или потаен нощен сън... желан

от моето самотно ежедневие.

Дали ще знаеш моите въжделения

и смелите ми заключения...

че те обичам днес, но във вечността...

дали ще бъде все така....

дали, или... се питам аз,

в стремежа да проникна в бъдеще незнайно...

и покрай теб ще мина като сън без спомен, без мираж...

Или ще пламне огън от искрата моя...

във теб, във мен... изпепеляваща любов,

която ще ни топли чак до гроба...

Не знам, но иска ми се да е там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0