дю (Мира)
78 202
19.07.2005 г., 23:43 ч.

На моето винтче 

  Поезия
936 0 6

То беше постоянно с мен
и мислех, че ще е завинаги.
То беше тук и нощ и ден,
но на, веднъж изгуби се.

И търсих аз по цялото шосе
с очи изтръгнати от взиране.
Превита смешно, като псе,
ала то нямаше намиране...

Разпитвах случайно минаващи хора,
не са ли го виждали само.
Стоях обвита от студ, без да чувствам умора,
а отминаваха те, с ехидна усмивка през рамо.

Сега съм нещастна,
попила тъмата в душата си.
С червени подути от сълзи очи.
Стоя си сама, а край мене тълпата мълчи.
В съсухрени, обезкървени ръце държа обицата си,
но ще търся аз винтчето - на него обрекох душата си!

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хи хи...
  • Е-е-е!
  • мерси Георги, ама тука не е важно да покажеш най-доброто от себе си, пък и пишеш готино!!! А до Нова Генерация .......
  • Това ми хареса! И аз имам подобно, издържано в същия стил. Ама не ща да го показвам тук, че...не е от най-добрите в жанра.

    Нова Генерация,а ?! И въпросите са ни за цяла нация завинаги...
  • ха ха- радвам се, че някой го е харесал-мерси!
  • приятно и благозвучно,много ми хареса.Малко като виц е.
Предложения
: ??:??