То беше постоянно с мен
и мислех, че ще е завинаги.
То беше тук и нощ и ден,
но на, веднъж изгуби се.
И търсих аз по цялото шосе
с очи изтръгнати от взиране.
Превита смешно, като псе,
ала то нямаше намиране...
Разпитвах случайно минаващи хора,
не са ли го виждали само.
Стоях обвита от студ, без да чувствам умора,
а отминаваха те, с ехидна усмивка през рамо. ...