22.01.2012 г., 16:28

На моите съдници

967 0 9

          На моите съдници

 

Докато още дишам,

не се ровете във сърцето ми,

изпълнено с тревога!

Като издъхна,

не надничайте в душата ми.

Тя ще е веч на съд

                                пред Бога!

Оставете костите ми

                   да почиват в мир!

И не търсете във живота ми

     охолство и разгулен пир!

СЪДНИЦИ!

         Под всекиго от нас

                       ще зейне гроб!

СЪДНИЦИ,

всекиго от нас ще съди

                        съдник строг!

Над    всички    нас   е   Бог!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Коригирай ги моето момиче!Човешко е човек понякога и да СОГРЕШИ!Обещавам да помисля как да правя по-добро впачатление.
  • Господин Петров, в отговорите на коментарите под това ваше стихотворение сте допуснали твърде много правописни грешки, което не прави добро впечатление.
  • Благодаря на "северняка" и на "Нелсан"! Вече станахте двама на един акъл и спокойно можете да представяте "Обществото". Което за сега е изявено от 107, за съжаление мълчаливи,представители.На Анабелл благодаря за смелоста да ме подкрепи в самотата и в по-различният,нестандартен, начин на писане. Въпреки,че мълчанието не е задължително, само отрицание!Има но тоя свят и мълчаливо съгласие.Даже и в правото!Защото за да проговориш се иска не само глас а и смелост!А страхът все оше е наш постоянен спътник и в нашето т.н.демократично общество.С спора се ражда истината.Стига да не е подтикнат от мания за величие и злоба.
  • А ти, Анахид, откъде знаеш коя е първата мисъл, която ми е дошла в главата? Боба ли хвърли или какво? Е, вече знам, че съм те засегнала със свой отрицателен коментар. Но не разбрах, ти адвокат ли си на господин Петър Петров? Както виждам, той е достатъчно голям, та да обори аргументите ми.
  • Демирова, аз бих се радвала, ако произведенията ми се коментират по този начин, посочвайки ми слабостите и грешките. И сигурно повечето ми коментари са негативни, защото хубавите творби в този сайт са малко. Елементарно и първосигнално е да се боиш от критиката. Ако не искаш да те критикуват, чети си сам на глас в къщи.
    А ти от кого си независима, мила?! Всички във всеки един момент зависим от някого - от семейството и близките си, от шефа и приятелите, дори от съседите.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...