22.01.2012 г., 16:28 ч.

На моите съдници 

  Поезия » Друга
814 0 9

          На моите съдници

 

Докато още дишам,

не се ровете във сърцето ми,

изпълнено с тревога!

Като издъхна,

не надничайте в душата ми.

Тя ще е веч на съд

                                пред Бога!

Оставете костите ми

                   да почиват в мир!

И не търсете във живота ми

     охолство и разгулен пир!

СЪДНИЦИ!

         Под всекиго от нас

                       ще зейне гроб!

СЪДНИЦИ,

всекиго от нас ще съди

                        съдник строг!

Над    всички    нас   е   Бог!

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Коригирай ги моето момиче!Човешко е човек понякога и да СОГРЕШИ!Обещавам да помисля как да правя по-добро впачатление.
  • Господин Петров, в отговорите на коментарите под това ваше стихотворение сте допуснали твърде много правописни грешки, което не прави добро впечатление.
  • Благодаря на "северняка" и на "Нелсан"! Вече станахте двама на един акъл и спокойно можете да представяте "Обществото". Което за сега е изявено от 107, за съжаление мълчаливи,представители.На Анабелл благодаря за смелоста да ме подкрепи в самотата и в по-различният,нестандартен, начин на писане. Въпреки,че мълчанието не е задължително, само отрицание!Има но тоя свят и мълчаливо съгласие.Даже и в правото!Защото за да проговориш се иска не само глас а и смелост!А страхът все оше е наш постоянен спътник и в нашето т.н.демократично общество.С спора се ражда истината.Стига да не е подтикнат от мания за величие и злоба.
  • А ти, Анахид, откъде знаеш коя е първата мисъл, която ми е дошла в главата? Боба ли хвърли или какво? Е, вече знам, че съм те засегнала със свой отрицателен коментар. Но не разбрах, ти адвокат ли си на господин Петър Петров? Както виждам, той е достатъчно голям, та да обори аргументите ми.
  • Демирова, аз бих се радвала, ако произведенията ми се коментират по този начин, посочвайки ми слабостите и грешките. И сигурно повечето ми коментари са негативни, защото хубавите творби в този сайт са малко. Елементарно и първосигнално е да се боиш от критиката. Ако не искаш да те критикуват, чети си сам на глас в къщи.
    А ти от кого си независима, мила?! Всички във всеки един момент зависим от някого - от семейството и близките си, от шефа и приятелите, дори от съседите.
  • Сигурно можеш да бъдеш независим... ако живееш сам, насред пустинята. Или на необитаем остров.
  • И аз ли да не чета, защото и на мен не ми хареса? Не говоря само за съдържанието, а и за формата и за използваните изразни средства. А относно съдниците - не можеш да бъдеш независим от обществото, в което живееш, колкото и да му се иска на човек.
  • Благодаря.Продължавай да ме поучаваш, но не ставай досаден,защото трудно се въздаржам да не те наругая.Или просто като видиш моя публикация не я чети.И аз се надявам да съм ясен.Нямам нужда от твоето съжаление,другарю "другите"!
  • Всяка публикация е общуване с читателя - авторът сам предлага този контакт. Това е и възможност човек да узнае какво мислят за неговото творчество другите. На този фон стихотворението с посвещение "На моите съдници" звучи просто грозно. Съжалявам самочувствието на автора му. Защото /ще се повторя/ творчеството освен много обич иска и голямо смирение. Дано съм бил ясен.
Предложения
: ??:??