Jan 22, 2012, 4:28 PM

На моите съдници

  Poetry » Other
968 0 9

          На моите съдници

 

Докато още дишам,

не се ровете във сърцето ми,

изпълнено с тревога!

Като издъхна,

не надничайте в душата ми.

Тя ще е веч на съд

                                пред Бога!

Оставете костите ми

                   да почиват в мир!

И не търсете във живота ми

     охолство и разгулен пир!

СЪДНИЦИ!

         Под всекиго от нас

                       ще зейне гроб!

СЪДНИЦИ,

всекиго от нас ще съди

                        съдник строг!

Над    всички    нас   е   Бог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Коригирай ги моето момиче!Човешко е човек понякога и да СОГРЕШИ!Обещавам да помисля как да правя по-добро впачатление.
  • Господин Петров, в отговорите на коментарите под това ваше стихотворение сте допуснали твърде много правописни грешки, което не прави добро впечатление.
  • Благодаря на "северняка" и на "Нелсан"! Вече станахте двама на един акъл и спокойно можете да представяте "Обществото". Което за сега е изявено от 107, за съжаление мълчаливи,представители.На Анабелл благодаря за смелоста да ме подкрепи в самотата и в по-различният,нестандартен, начин на писане. Въпреки,че мълчанието не е задължително, само отрицание!Има но тоя свят и мълчаливо съгласие.Даже и в правото!Защото за да проговориш се иска не само глас а и смелост!А страхът все оше е наш постоянен спътник и в нашето т.н.демократично общество.С спора се ражда истината.Стига да не е подтикнат от мания за величие и злоба.
  • А ти, Анахид, откъде знаеш коя е първата мисъл, която ми е дошла в главата? Боба ли хвърли или какво? Е, вече знам, че съм те засегнала със свой отрицателен коментар. Но не разбрах, ти адвокат ли си на господин Петър Петров? Както виждам, той е достатъчно голям, та да обори аргументите ми.
  • Демирова, аз бих се радвала, ако произведенията ми се коментират по този начин, посочвайки ми слабостите и грешките. И сигурно повечето ми коментари са негативни, защото хубавите творби в този сайт са малко. Елементарно и първосигнално е да се боиш от критиката. Ако не искаш да те критикуват, чети си сам на глас в къщи.
    А ти от кого си независима, мила?! Всички във всеки един момент зависим от някого - от семейството и близките си, от шефа и приятелите, дори от съседите.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...