На моста на дъгата

Дали си моят сън несподелен,
 та всяка нощ лицето ти сънувам?
 Или си моят хубав, слънчев ден,
 така мечтан, и толкова бленуван!
 
 Дали си непорочният ми грях
 роден далече, нейде в младостта ми,
 заченат сред игри и весел смях,
 а след това възкръснал в любовта ни!
 
 Дали си моят ненаписан стих
 останал някъде в небитието?
 А може да си моят трепет тих?
 Крайбрежен бриз, излязъл от морето?
 
 Обичам те, която и да си!
 Прогонваш мрака, носиш светлината!
 Най-ярката сред всичките звезди!
 Далечна, мамеща и непозната!
 
 Жена и Демон! Демон и жена!
 Дете на Бога и на Сатаната!
 Веднъж си огън, даващ топлина!
 Друг път си студ! Смразяваш ти душата!
 
 Ангел си и Дявол във едно!
 Ту си Адът, черен и безкраен!
 Ту си Рай в сърцето ми самó!
 Спътник във съдбата ми незнаен!
 
 Не си ли моят вечен кръстопът,
 където ветровете се събират,
 и след това поемат своя път?
 Препускат без умора и не спират!
 
 Дали си моят сън несподелен?
 та само тебе всяка нощ сънувам?
 Дали пожарът си горящ във мен?
 Която и да си! За теб жадувам!