Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях
роден далече, нейде в младостта ми,
заченат сред игри и весел смях,
а след това възкръснал в любовта ни!
Дали си моят ненаписан стих
останал някъде в небитието?
А може да си моят трепет тих?
Крайбрежен бриз, излязъл от морето? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up