Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях
роден далече, нейде в младостта ми,
заченат сред игри и весел смях,
а след това възкръснал в любовта ни!
Дали си моят ненаписан стих
останал някъде в небитието?
А може да си моят трепет тих?
Крайбрежен бриз, излязъл от морето? ...