27.05.2022 г., 8:36  

На моя бал

654 4 18

На моя бал реших да бъда с теб.

Макар да беше малко кривокрака.

От малък аз бях силно късоглед,

и с теб реших нощта да се отракам.

 

На бала, ти изглеждаше добре:

с широки, снежнобели панталони.

Прехласна се… по моето лице

изпъпчено от пуберски хормони.

 

Поканих те на леко бавен танц.

Ти стъпваше под музиката плавно.

А устните ти бяха с хубав гланц.

Танцувахме… и рокендрола бавно.

 

Отпуснах се, и с дясната ръка

погалих те, по долната ти плешка.

А ти ме зяпна с грейнала уста,

засрамена от нежната ми грешка.

 

Притиснах се към твоите гърди.

Посплесках малко чудната тераса.

А след това, със пламнали очи

те дръпнах зад съседната украса.

 

А там, съблякох моя скъп костюм.

Свалих дори и бялата си риза.

Останах гол по гащи и парфюм,

разчитайки на твойта експертиза.

 

А ти, от мойта наглост се смути!

Намръщи се на белите ми прашки!

И с шут по слабините защити,

честа си, от мераците хлапашки!

 

Оказа се, че в този важен ден,

ти нямаш - перфорирано билетче!

А аз не бях природно надарен:

Не знаех как да ям сурово кексче.

 

След шута, нямах повече мерак,

отвсякъде да стана по-мъжествен.

Отказах се да бъда с теб юнак.

На бала ми, до теб останах девствен.

 

 

Юри

Йовев

Май

2022 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...