6.01.2017 г., 16:10  

На моя дядо с поклон

752 1 0

 

 

Има мигове, когато ми се случва

да е попарена душата ми жилава

със компреси от ледена коприва.

Самоотлъчена, спомням си тогава,

че Бог на никого нищо не отказва.

Но... и дяволът май прави същото.

Когото сме приютили в душата си,

той ни дарява с пълни шепи щедро.

 

Казано со кратце по народному,

в градините на душите свои

що садили,  що копали  сме,

що поливали и плевили сме,

есенес това късаме и берем    

в кошницата на орисията си.

 

Защо днес да проумея не мога

на кого се сърдят и гневят ония?

Градините им били тревясали!

Плодовете кисели, червясали!

Ех, дядо, дядо! Лека ти пръст!

Не подви коляно, не сведе кръст.

 

Как ухаеше на билки плевнята!

В оборите замучали теленцата.

Заблели в кошарата агънцата.

С аромата на дюли от дървото

пред къщата кадяхме я зимъска.

Ех, дядо, де да бях аз художник,

щях ръцете твои да изрисувам.

Ти ме научи на мъдрост велика:

„Трудът отглежда Бога в човека.“

 

Самадхи

6.01.2016г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...