11.08.2015 г., 20:55

На моя любим

1K 0 6

Откакто в живота ми се появи,

всичко доби значение и смисъл.

За мене съществуваш само ти,

денонощно си във всяка моя мисъл.


Тънка линия в душата си чертая -

всичко се дели на "преди" и "сега".

Как без теб, се питам, съм живяла,

без твоята обич, нежност и топлина?


За мене Бог си ти неземен,

свещ, блещукаща в мъглата.

И зная, че ще бъдеш ти последен -

моят мъж до края на съдбата.


В твоите ръце "нежно-груби"

обичам да се сгушвам през нощта.

Повярвай ми - не искам други,

само в твоите усещам се жена.


И всяка част от мен копнее

на теб единствено да принадлежи,

телата си в едно да слеем,

любовен плам да ни изпепели!


Без теб светът ми би бил сив,

от всичко друго ДА, но от ТЕБ не се отричам!

За мене ти си най-добър и най-красив

и затова безкрайно много те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека никога любовта ти не свършва .Радвам се за теб!
    До нови!
  • Анастасия,май-май всички влюбени хора сме безразсъдни
    Да,Ник,със сигурност си прав,но не е ли така със всички ни?
    Валери,мисля,че разбрах-може да наблъскаме стотици рими,да създадем едно добре оформено стихотворение,но когато не сме вложили чувство,то ще стои някак голо,кухо и празно.А при мен е обратното-може и да не е толкова добро,но пък е от сърце.Радвам се,че си усетил това и ти благодаря.
  • Насето,
    не го обичаш много, защото е най-добър и най-красив.
    Той е такъв, защото много го обичаш!
  • Благодаря Ви Велин и Йоана.
    И най-вече благодаря на "изречена" за редакцията на грубата ми грешка.
  • Затрогващо

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...