На моя рожден ден...
На моя рожден ден...
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден!
Не съм сама, тук има много хора,
не ги познавам, нито това безумие и грях,
но сцената ще бъде само моя
и ще пея тази нощ за тях!
Ще изпея най-вълнуващата песен,
ще бъда птица, ще летя,
ще танцуват двама блус унесен,
а аз не сцената ще грея, но сама...
Ще си наливам вино най-пенливо
и усмивка приказна лицето ще краси...
А някой гост пиян ще изкрещи: "Горчиво"
и наистина ще ми горчи...
Сама уиски аз ще си наливам
и сама ръка ще си целувам,
и всички все за мен ще пият,
с толкова много хора ще празнувам...
Ще ме гледат всички с почуда,
но аз ще вдигна тост за мое здраве
и жените ще възкликват "Тя е луда",
а мъжете гузни на крака ще се изправят.
Сълзите с мъка аз ще спирам,
нали на този ден не се тъгува?!
Толкова много гости имам
и всички те с мене ще празнуват!
Накрая ще си тръгнат все по двама
и с весел смях ще оживяват мрака,
само до мене никой ще няма
и никой у дома не ще ме чака...
Обща съдба имаме с чашите празни,
забавляваха се с нас, а ни оставиха сами
и всяка останала капка алкохол от този празник
затова ли се превърна в сълзи?!
На М**
05.2008
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден!
Не съм сама, тук има много хора,
не ги познавам, нито това безумие и грях,
но сцената ще бъде само моя
и ще пея тази нощ за тях!
Ще изпея най-вълнуващата песен,
ще бъда птица, ще летя,
ще танцуват двама блус унесен,
а аз не сцената ще грея, но сама...
Ще си наливам вино най-пенливо
и усмивка приказна лицето ще краси...
А някой гост пиян ще изкрещи: "Горчиво"
и наистина ще ми горчи...
Сама уиски аз ще си наливам
и сама ръка ще си целувам,
и всички все за мен ще пият,
с толкова много хора ще празнувам...
Ще ме гледат всички с почуда,
но аз ще вдигна тост за мое здраве
и жените ще възкликват "Тя е луда",
а мъжете гузни на крака ще се изправят.
Сълзите с мъка аз ще спирам,
нали на този ден не се тъгува?!
Толкова много гости имам
и всички те с мене ще празнуват!
Накрая ще си тръгнат все по двама
и с весел смях ще оживяват мрака,
само до мене никой ще няма
и никой у дома не ще ме чака...
Обща съдба имаме с чашите празни,
забавляваха се с нас, а ни оставиха сами
и всяка останала капка алкохол от този празник
затова ли се превърна в сълзи?!
На М**
05.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
